Хора сега ще ви разкажа малко за мен......
На времето тренирах акробатичен рок и се подготвях за състезание, в хореографията имаше и салто което първо го правех на батут приземявайки се на дунапрени и после вързана с въжета на паркет, но дойде момента в който трябваше да ми махнат въжетата, та на тази песен се размазах като муха на стъкло на паркета.... много болеше....не си счупих нищо, но от тогава не тренирам и сигурно от падането съм станала леко ХАХО, но на пръв поглед не ми личи
, по едно време бях като Робокоп, ставайки сутрин колената така ми пукаха..... толкова силно че ги чуваха всички, това ми беше най-бруталното пребиване като изключа това , че си разбих зъбите и сега съм с метало-керамика.
п.п.-така и не отидох на състезание, за което съжалявам и до ден днешен, та съвета ми е, никога не се отказвайте от малките препятствия по пътя си, а ги приемете като предизвикателство и продължавайте на пред.